Старите панелки, както галено ги наричат хората, заживели в тях  преди 1990 г., преживяват оживление през последните години. Оказва се, че въпреки никнещите нови, модерни квартали в София и големите ни градове, търсенето на този вид жилища остава постоянно. Това се обяснява основно с факта, че собствениците, нанесли се в панелните блокове в началото на 70-те години на миналия век, както и техните наследници, са свикнали да живеят в този вид мега-квартали и търсят да купуват нови жилища именно в тях. По-ниската цена, в повечето случаи също е фактор.

Цените са стабилни

Както търсенето и предлагането, така и цените на панелните апартаменти, са повече от стабилни. В София, в зависимост от кварталите, средната цена се движи между 1700 и 2500 евро на квадратен метър. Най-скъпо е в „Младост“ първа и втора част, където цената може да надхвърли 2500 евро/ кв.м. Статистиката за квартали като „Иван Вазов“ обаче, не е показателна – там предлагането на панелни жилища е малко, а цените по принцип са високи. Сравнени с тухлените апартаменти и новото строителство, разликата в цената на квадратен метър с панелните жилища е доста несъществена, а понякога – изобщо липсва. В общия случай, средната разлика в цената между панелно и тухлено жилище в един и същи квартал, е 150-250 евро/ кв.м., в полза на монолитното строителство.

Защо ги предпочитат

Търсенето на панелни жилища е високо, основно поради три фактора. Първият вече споменахме – навикът при старите собственици на такива апартаменти. Другите два нямат нищо общо с носталгията. Купувачите ги предпочитат заради това, че се предлага реална квадратура. Това означава, че терасите не са включени в квадратурата по нотариален акт, голяма част от общите части – също, както и част от вътрешните стени. Изчисления сочат, че при една и съща квадратура на жилище в нотариалния акт, при покупка на панел получавате между 10 и 15 квадратни метра повече реална площ отколкото при новото строителство. При 2500 евро на кв.м, печалбата в полза на панелното жилище можем лесно да изчислим в порядъка на от 25 000 – 37 000 евро. Това е повече от съществено преимущество! Освен това, почти 100% от старите панелни жилища разполагат с отделна кухня, която в повечето случаи се превръща в още една спалня.

Третата причина, поради която купувачи предпочитат панелните квартали е добрата урбанизация. Там вече има изградена инфраструктура, удобна и разнообразна транспортна свързаност. В сравнение с новите квартали, панелните комплекси притежават значително по-големи зелени площи и междублокови пространства, което в големия и пренаселен град е повече от екстра. Не на последно място, там вече са изградени нужните училища, детски градини, лечебни заведения. Всичко това прави живота в панелно жилище относително по-удобен, отколкото в нов, модерен квартал.

Банките почти на правят разлика

Оживлението при панелните жилища се случва и поради факта, че банките, които кредитират сделки с такъв тип имоти, на практика игнорират фактора „експлоатационен живот“. Независимо от годината на строителство на блока, в който е търгуваният имот, банките са склонни да отпуснат нужния кредит на купувача, и да приемат това жилище като надеждно обезпечение.

„По принцип банките би трябвало да дават с 5%-10% по-ниско финансиране върху оценката на панелно жилище, спрямо тухла и ново строителство. Това означава 70%-75% от оценката на имота, но това често не се спазва, и банките финансират с ипотечен кредит до 85% от цената в оценката. Те почти напълно игнорират срока на годност на панелните апартаманти“, коментира Анас Хамид – мениджър на Фронт офис на Явлена.

Тази благосклонност на банките улеснява максимално финансирането на сделки за панелни жилища с ипотечен кредит. Естествено, това е допълнителен стабилизиращ фактор за цените на този вид имоти.

Недостатъците

Далеч сме от мисълта, че панелните жилища нямат недостатъци. Най-често срещаните проблеми са лошо подържаните общи части, конструктивни дефекти, които излизат наяве с напредване на годините, необходимостта от саниране, грозните и еднотипни фасади.

Често срещана картина е на „шарената фасада“. При нея обикновено всеки собственик е правил някакво саниране и впоследствие е боядисал с каквато боя е решил. Крайният топлоизолационен ефект е съмнителен, а от естетическа гледна точка нещата са плачевни.

Другият минус при тези сгради са остарелите ВиК и електрически инсталации, което изисква отделянето на значителна сума за ремонт при покупка на подобен имот. Да не говорим, че при много от тези имоти баните и кухните не са пипани от 70-те години. Това е една допълнителна и то значителна инвестиция, която всеки купувач трябва да предвиди.