Една от най-големите български диаспори безспорно е тази в Испания. По данни на испанската национална статистика, точно преди ковид-пандемията, в страната са живеели близо 123 000 българи. Част от нашенците вече са се установили за постоянно и са закупили жилища, като най-много са станали жители на Мадрид и Валенсия. Отделно, всяка година хиляди български туристи поемат към испанските курорти, а други наемат апартаменти през някоя платформа за краткосрочен наем и се насочват към безбройните исторически дестинации из цялата страна. И едните, и другите дефакто са се допрели до проблемите на испанския пазар на недвижими имоти.

Северът е на мода

За разлика от България, в Испания пазарът на недвижими имоти се движи основно от търсенето от страна на чуждестранни инвеститори. Страната е като магнит за англичани, германци, французи и много други чужденци, които са влюбени в Средиземноморието и топлия климат. И ако допреди две години неизменно интересът бе насочен към градчетата близо до морската ивица и големите курорти, то през последните година-две, пазарът се обърна изцяло към евтиния север. Това веднага се отрази на цените и вече има провинции, където жилищата са поскъпнали с над 100%. В провинция Кантабрия средната продажна цена вече е над 4100 евро/ кв.м, показват статистически данни на испански компании, цитирани от БТА. Това представлява поскъпване за две години със 107%. В северозападната част на страната има градове, където поскъпването е 44% за същия период, а средната цена е малко над 2060 евро/ кв.м. Съвсем на север – в Баската провинция Алаба, цените са се повишили с 28% до близо 3000 евро/ кв.м.

На юг остава най-скъпо

Естествено колкото и да се качват цените на север, едва ли някога ще стигнат нивата на курортните градове по Средиземно море. Абсолютен шампион е световно известният курорт Марбея, в провинция Андалусия, където средната цена на имотите е 8650 евро/ кв.м. В градчетата на остров Ибиса може да купите и по-евтино, но средната цена пак е висока – 5360 евро/ кв.м. Малко по-скъпо е в Мадрид, където също има сериозно поскъпване през последната година. В столицата на Испания апартаментите са средно по 6100-6500 евро/ кв.м. Покачването за година е значително – над 30%. По-ниски са цените в любимата на много българи Барселона. Там може да купите жилище при средни цени от 4600 до 5000 евро/ кв.м. В каталунската столица годишното поскъпване е около 23,5%.

Наемите стигат 1500 евро/ кв.м

И докато продажните цени все още се поемат нормално от пазара, то при наемите определено има голямо напрежение. Говорим за обикновения испанец, който има средна заплата от 2600 евро, а средният наем за него е доста висок – 1100 евро на месец за средно голямо жилище от около 80 кв.м. Ако искате да живеете в центъра на Мадрид например, ще трябва да извадите 1300 евро за приземно студио от 55 кв.м. И този висок наем ще е оправдан, защото продажната цена на това студио би била над 300 000 евро. В обобщение можем да кажем, че наемите в добрите квартали на Мадрид и Барселона, достигат и надхвърлят 1500-1600 евро на месец.

Много празни жилища заради AirBnb

Испанците вече две години не спират да се бунтуват срещу високите наеми и трудния достъп до имоти. За разлика от други държави в ЕС, в Испания има много малко социални жилища. От друга страна, празни стоят близо 4 000 000 имота и 400 000 ваканционни апартамента. Основната причина е предпочитанията на собствениците им да работят с платформите за краткосрочно отдаване под наем, като AirBnb. Туристическите платформи качват и цените на наемите. Това кара общински лидери, като кмета на Барселона например, да предприемат драстични мерки. Една от идеите е да се конфискуват празните жилища в полза на държавата и на общината. Другата идея е да се забранят платформите за краткосрочно отдаване под наем, или поне да се ограничат. Испанският министър на градоустройството Исабел Родригес поиска да се изтрият от AirBnb близо 66000 нелицензирани имота. Последният ход, който испанското правителство иска да предприеме, за да реши жилищния проблем, е да наложи 100% данък при закупуване на имот от страна на чужденец, който не е от държава членка на ЕС. Идеята е да се намали експанзията на закупени имоти от граждани от Великобритания.